Начало » Общини » Врачанският панаир от грънците до джаза

Врачанският панаир от грънците до джаза

13.09.2019 10:00 693
Врачанският панаир от грънците до джаза

Архивът на хаджи Тошо Ценович от края на ХVІІІ и началото ХІХ век е най-ранното свидетелство за времето, когато търговията започнала да се налага като водещ поминък във Враца. Градът бил прочут търговски и занаятчийски център из пределите на империята, а специална роля играе грънчарството. За това свидетелстват и дългогодишните изследвания на Димитър Бучински, който свързва създаването на врачанския панаир по време на празника Симеон Стълпник с производството на грънчарски изделия. С този занаят били заети цели поколения врачански фамилии. Прочутите  грънци, стомни, паници, делви, ракиджийски казани, ибрици, окарини, лули и какво ли още не, привличали многобройни купувачи. Разнасяли се за продан из целия регион срещу жито, царевица, картофи, кожи и вълна. В дългогодишните си изследвания Димитър Бучински установил над 250 врачански фамилии, които майсторски владеели грънчарството и били прочути в различни крайща.

Архивите свидетелстват, че по време на панаирните дни целият град се превръщал в шумна и пъстра река от сергии, шатри, стоки, търговци и купувачи. Шаренията и изобилието допълвали чудати циркаджии, фокусници, народни певци, мечкари, латернаджии и въртележки. Всичко обаче било под контрола на властите. Тогавашните заповеди на врачанските кметове разкриват строгата организация и ред по време на панаирните дни. Градът трябвало да се приведе в празничен вид, като за  целта “се офлагват всички дюгени и къщи с българските народни трикульорни знамена”. На второ място се поставял редът и мястото за подреждане на различните стоки, като най-видно на площада били изложени грънчарските изделия. В годините постепенно се налагали нови и нови стоки и инициативи, които обогатявали панаирните дни.

“Посетете големия врачански традиционен панар на коларски, копринени, грънчарски, въжарски, обущарски и други стоки, както и на едър и дребен добитък”, пише в старите реклами, в които се съобщанва, че „Врачанския есенен панаир на добитък, колониял, манифактура, грънчарски стоки и земледелски произведения, ще се състои от 14-16 септемврий”.

Постепенно еднодневният грънчарски панаир прераства в няколкодневен, а по-късно и в мострен панаир на широк спектър от стоки и изделия, инспириран от Пловдивското изложение през 1892 г. и земеделско-стопанските изложения в страната, чиято цел била модернизиране на производството.Водещо място на врачанския панаир заемат коларо-железарството и металообработването. Като запазена марка се налагат  изделията на Мито Орозов - символ на врачанската индустрия. Файтони, кабриолети, брички или шарени каруци изнасят на панаира и други коларски и железарски работилници като “Гранит”, Цветко Аврамски и др. Широк спектър от изделия предлагат работилниците на Стубленски и синове, Васил Семков и Н. Недялков, Братя Младенови. Сред тях били печки тип „пернишки”, пресовани кюнци, “желязо за гладене”, машини за готвене, центрофуги, стерилизатори, кутии с капаци за домашно консервиране, земеделски сечива, чугунени пейки, детски въртележки и др. Появяват се и първите селскостопански машини – плугчета, части за вършачки и брани и други железарски уреди.

След Втората световна война организирането на врачанския панаир се прекратява. Години наред пазарът се свежда до снабдяването с основни хранителните продукти и стоки от първа необходимост. Площад “Христо Ботев” окончателно се разделя с ролята си на градска чаршия и започва да се използва само за представителни цели.
Панаирът се възстановява при създаването на кооперативния пазар в града, където е и мястото му. След това то често се променя – до казармите на площад „Руски“ и пред стадиона. Палитрата от многообразни стоки се разширява, а в панаирните дни се вписват промишлени и селскостопански изложби. Те са и най-яркият показател за настъпилите промени в икономиката на Враца. Прочутите бирарии и скари събират хората, стекли се на панаирната площадка, за да си направят покупки и да се почерпят и повеселят. Шарените люлки и въртележки пък привличат деца и младежи.   Постепенно през годините стоките на врачанската индустрия, предлагани на мострения панаир-изложение се заменят от дефицитните произведения на социалистическото производство, чиято своеобразна емблема стават така популярните някога “стоки с намалени цени”. През последните  десетилетия на миналия век на панаирите в града трайно се настаняват шатри на ресторант-бирарии с оркестри и певци, уредени от “Здрава храна” станали нарицателни с името “скара-бира”. Прибавят се и гостуващи циркове и атрактивни панорами. Идва и времето на кича, който измества изделията на майсторите на занаяти, а панаирните дни привличат малобройни, дребни търговци на нискокачествени и евтини стоки.

В последните 2-3 години палитрата на изложението в града обаче е променена и традиционният врачански панаир има изцяло нов облик. Привлича десетки производители и търговци от цялата страна. Целта на екипа на кмета Калин Каменов е, да се върне смисъла на неговото възникване преди повече от 130 години. На панаирната площадка до стадион „Христо Ботев“ се допускат само български производители и занаятчии. Има специално обособена зона за хранене, кът за детски игри и забавления. Кичът и чалгата са забранени. В панаирните вечери звучи класика, джаз, рок, автентичен и обработен фолклор. На сцената се изявявт гостуващи изпълнители и състави, които привличат многобройни посетители през цялата панаирна седмица.

Врачанският панаир от грънците до джаза
Врачанският панаир от грънците до джаза
0 покажи коментарите
Още по темата:
Инж. Милчо Доцов: Мандатът ни беше най-добрият за хората в Берковица Уважаеми жители на община Берковица, В края на мандата представям пред Вас отчет за моята работа и на моя екип през 4-те години на мандат 2015-2019 г. Като генерален извод с чувство на удовлетворение ... 20.09.2019 12:00 350 0
Още от Общини »